Funky House

You will never walk alone....
 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  ВходВход  

Share | 
 

 RAM

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ving
King of the world
King of the world
avatar

Брой мнения : 370
Registration date : 13.11.2007

ПисанеЗаглавие: RAM   Нед Ное 18, 2007 1:28 pm

Памет с произволен достъп (random access memory (RAM)) е най - известния тип компютърна памет. „Произволен достъп” в името идва от там, че е възможно да достигнеш произволно до всяка клетка от паметта стига да знаеш реда и колоната, в които се пресичат в тази клетка.
Противоположното на RAM се нарича памет със сериен достъп (serial access memory (SAM)). SAM записва информацията като серия от клетки памет които могат да бъдат достигнати постепенно (като кесетофонна лента). Ако информацията не е в текущата позиция то тогава се проверява всяка клетка памет докато се намери нужната ни. SAM се използва за буферни памети, където информацията обикновено се записва в реда, в който ще бъде използвана (добър примет е текстурната буферна памет на видео картите). При RAM паметта информацията може да бъде достигната в произволен ред.

Основи на RAM

Подобно на микропроцесор, паметта е интегрална схема направена от милиони транзистори и кондензатори. В най-общия случай на компютърна памет, динамична памет с произволен достъп (dynamic random access memory (DRAM)), транзистор и кондензатор са свързани, за да образуват една клетка, която представлява един бит. Кондензаторът задържа един бит информация – 0 или 1. Транзисторът играе ролята на ключ, който позволява на електрическата схема на управлението на паметта да прочете кондензатора или да промени неговото състояние.
Кондензаторът е като малка кофа, която може да задържа електрони. За да се запише 1 в клетка от паметта, кофата трябва да се напълни с електрони. За да се запише 0 трябва да е празна. Проблемът е в това, че кондензаторът се разрежда все едно, че кофата е пробита. За няколко милисекунди пълната кофа се изпразва. За да може динамичната памет да работи правилно, или процесорът или контролера на паметта трябва да презареждат всички кондензатори които които държат 1 преди да са се разредили, като след всяко прочитане на клетка от паметта те я презаписват отново. Тази операция се извършва автоматично хиляди пъти в секунда. Недостатъка на тази памет е, че тази операция изисква време и това я прави малко по-бавна.
Клетките памет са подредени като матрица от редове и колони. Мястото където се пресичат представлява адреса на клетката от паметта.

DRAM работи като изпраща заряд през съответната колона, за да активира транзистора на всеки бит от тази колона. Когато записва, съответният ред изпраща 1 или 0 в зависимост от това какво трябва да помни тази клетка. Когато чете, чувствителен усилвател определя нивото на заряд на кондензатора. Ако е над 50%, се прочита 1, иначе се приема за нула 0. Времето за извършването на тези операции е толкова малко, че се изразява в наносекунди. Памет с скорост 70 ns осначава, че й трябват 70 ns, за да прочете и презареди всяка клетка.
Статичната RAM използва съвсем различна тхнология. При нея се използва тригер, който помни 1 бит информация. Един тригер за памет се състои от 4 до 6 транзистора но не се нуждае от опресняване или презареждане на информацията. Това прави статичната RAM доста по-бърза от динамичната RAM. Все пак, заради това, че има повече части, клетка статична памет заема повече място на чипа отколкото динамичната и затова тя е доста по-скъпа.
Статичната RAM е бърза и скъпа, а динамичната RAM е по-евтина и по-бавна. И затова статичната RAM се използва за CPU бърз кеш, докато динамичната RAM се използва за направата на системна памет.

Модули памет

Чиповете памет са част от платка наречена модул. Вероятно сте виждали модули на които пише 8x32 или 4x16. Тези числа представляват броя на чиповете умножен по капацитета им в мегабити(Mb). Резултатът трябва да се раздели на 8, за да получите обема на паметта в мегабайти. Например, 4x32 означава, че този модул има 4 чипа по 32 мегабита. Умножаваме 4 по 32 и получаваме 128 мегабита. Знаейки, че 1 байт е равен на 8 бита, трябва да разделим резултата от 128 на 8. Резултатът е 16 мегабайта!
Типа на платката и конектора използвани за RAM в настолните компютри еволюира през последните години. Първият тип беше “марков”, в смисъл, че различните производители на компютри разработват памети които да работят само на тяхните компютърни системи. После се появи SIMM което значи single in-line memory module. Този модул използва 30-пинов конектор и големината му е около 9 x 2 cm. В повечето компютри трябва и инсталираш SIMM по двойки с еднакъв капацитет и скорост. По-късно SIMM модулите пораснаха до 11 x 2.5 cm използвайки 72-пинов конектор за по-голям капацитет и скорост.

SIMM RAM

Докато процесорите увеличаваха скоростта си, индустрията прие нов стандарт dual in-line memory module (DIMM). Със своите 168 или 184 пинови конектори и размери от 14 x 2.5 cm, DIMM модулите имат капацитет от 8 MB до 1 GB и могат да бъдат инсталирани по един вместо на двойки. Повечето компютърни модули памети работят на 2.5V, докато по-старите системи като Mac G4 използват 3.3V. Друг стандарт е Rambus in-line memory module (RIMM) който е съизмерим по размери и конектори с DIMM, но използва специална шина за сериозно увеличаване на скоростта.

DIMM RAM

Много производители на преносими компютри използват друг стандарт известен като small outline dual in-line memory module (SODIMM). SODIMM модулите са по-малки на размери 5 x 2.5 cm, и имат 144 или 200 пинови конектори. Капацитетът на един модул варира от 16 MB до 1 GB. За да пестят място, Apple iMac настолните системи използват SODIMM вместо традиционните DIMM.

Проверка за грешки

Повечето памети разпространени днес са много надежни. Повечето системи имат контролер на паметта който проверява за грешки при стартирането на системата. Чиповете с вградени контролери за проверка за грешки използват метод известен като четност . Те имат един допълнителен бит на всеки 8, известен като бит за четност.
Когато 8 бита в 1 байт получат данни, чипът преброява броя на единиците. Ако броят на единиците е нечетен, в допълнителният бит се записва 1. Ако броят им е четен, се записва 0 в допълнителният бит. Когато данните се прочетат, пак се прави преброяване на единиците и се сравняват с бита за четност. Ако броят е нечетен и бита е 1, тогава данните се считат за валидни и се изпращат към процесора. Но ако броят на единиците е нечетен и бита за четност е 0, чипът разбира, че има грешка в тези 8 бита и изтрива данните.
Проблемът с бита за четност е в това, че той открива грешките, но не прави нищо, за да ги поправи. Компютрите на ключови позиции като сървърите се нуждаят от по-високо ниво на сигурност. Сървърите от висок клас често изпозват метод за проверка на грешките известен като error-correction code (ECC). Подобно на четността, ECC използва допълнителен бит, за да следи данните във всеки байт. Разликата е в това, че ECC използва няколко бита за проверка за грешки, като броят им зависи от големината на шината. Паметите с ECC използват специален алгоритъм, който не само ги открива, но и ги поправя. ECC дори може да разбере когато повече от 1 бит в 1 байт са срешени. Такива грешки са много редки и не могат да се поправят дори с ECC.
По-голямата част от компютрите продавани днес използват памети без проверка по четност. Тези памети не предоставят никаква проверка за грешки и се разчита само на контролера на паметта.

Видове RAM

SRAM
Static random access memory използва няколко транзистора, обикновено 4 или 6 за всяка клетка от паметта, но няма кондензатори. Най-често се използва за кеш памети.

DRAM
Dynamic random access memory има транзистор и кондензатор във всяка клетка и се нуждае от постоянно презареждане.

FPM DRAM

Fast page mode dynamic random access memory е оригиналната форма на DRAM. Максималният трансфер към L2 кеш е приблизително 176 MBps.

EDO DRAM
Extended data-out dynamic random access memory Максималният трансфер към L2 кеш е приблизително 264 MBps.

SDRAM
Synchronous dynamic random access memory SDRAM е с около 5 процента по-бърза от EDO RAM и е една от най-разпространените видове памет в настолните компютри. Максималният трансфер към L2 кеш е приблизително 528 MBps.

DDR SDRAM
Double data rate synchronous dynamic RAM е като SDRAM. Разликата е в това, че имат по-голяма шина която увеличава скоростта на предаване на данни. Максималният трансфер към L2 кеш е приблизително 1,064 MBps (за DDR SDRAM 133 MHZ).

DDR RAM

RDRAM
Rambus dynamic random access memory е направен по съвсем различна технология от DRAM. Конструирано от Rambus, RDRAM използва Rambus in-line memory module (RIMM), който е подобен на DIMM. Разликата при RDRAM е в това, че използва специална шина наречена Rambus channel. RDRAM чиповете работят в паралел, за да достигнат трансфер от 800 MHz, или 1,600 MBps. След като работят на така висока скорост, те се нагряват доста повече от другите видове памет. За да се охлаждат, чиповете са с вградена топлоизвеждаща мрежа която прилича на дълга и тънка вафла. Така както има умалени версии на DIMM, така има и умалени вариантиа на RDRAM за преносими комютри наречени SO-RIMM.

Credit Card Memory
Тази памет представлява DRAM, поставя се в специален слот и е предназначена за работа в преносими компютри. Не стават за всеки компютър.

PCMCIA Memory Card
Друг тип DRAM предназначен за преносими компютри. Те работят с всеки компютър, чиято системна шина съвпада с конфигурацията на паметта.

CMOS RAM
CMOS RAM е термин за съвсем малка памет която се използва от компютрите и някои други устройства, да съхранява информация като основните настройки на компютъра и др. Тази памет използва малка батерия която да поддържа информацията в нея, защото тя е енергозависима.

VRAM

VideoRAM, още известна като multiport dynamic random access memory (MPDRAM), е вид RAM използван специално за видео-карти. Думата "multiport" в името идва от там, че тази памет има два независими входа вместо един като по този начин позволява на CPU и графичният процесор да я използват едновременно. VRAM се намира върху видео картата и има различни формати. Количеството VRAM е определящ фактор за резолюцията и дълбочината на цветовете на екрана. VRAM още се използва за съхранение на текстурите и геометрията на обектите. Изтинският multiport VRAM е доста скъп и затова много видео карти са със SGRAM (synchronous graphics RAM). Производителността е почти същата но е доста по-евтини.

Колко памет ти трябва?

Казано е, че никога не можеш да имаш достатъчно пари. Същото важи и за паметта особено, ако работиш със сложни графични програми или играеш игри. След процесора, паметта е най-важния фактор за добра производителност на компютърната система. Ако нямаш достатъчно памет, добавянето на нов модул може да е по-полезно отколкото смяната на процесора с нов.
Ако системата ти реагира бавно или използваш хард диска си постоянно, то определено ти трябва повече RAM памет. Ако използваш Windows XP, Microsoft препоръчва 128MB като минимум RAM. При 64MB, ще имате чести проблеми с приложенията. За оптимална работа се препоръчват 256MB даже и 512МB минимум най-добре 1MB.
Linux чудесно работи на система с 4 MB RAM. Ако мислиш да използваш X (графична среда) ще ти трябват 64 MB минимум. Mac OS X системите трябва да имат минимум 128 MB, или за оптимална работа на всички приложения 512 MB.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
RAM
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Funky House :: Your first category :: Хакери-
Идете на: